wz
« Господ те повери, прати те да служиш на Бог и обществото. - 29 неделя през годината (А) - Всички сме канени у дома си при небесния ни Отец – 2 ноември - Възпоменание на покойните »

Обичай! - 30 неделя през годината (A)

26 Říjen 2008


Из 22,20-26; 1 Сол 1,5в-10; Мт 22,34-40

Съперничеството в човешкия живот е нещо напълно нормално. Знаем добре, че всеки се бори с живота, за да оцелее и да оцелеят и неговото семейство и неговите деца. Това нещо е напълно нормално, понеже Бог ни е създал с инстинкти, за да ни опазват, да ни правят активни. Понякога съперничеството ни може да стигне до такава степен, че започнем да мислим само за себе си и да не се интересуваме, какво се случва с хората около нас. Ставаме безогледни и не се интересуваме изобщо за положението на другите хора и семейства. Ако се срещнат двама големи съперници, сблъсъкът им прераства във война. Ние знаем, че много войни започнаха заради съперничество. Стремежът за власт и богатство стори много злини в целия свят, каквито мнозина преживяха по време на световните войни. И днес има по света много войни и честно да кажем, много от тях имат повод в съперничеството. Бог ни познава, знае какво добро и зло има скрито в нас и по какъв начин можем да го преодолеем. Въпреки това ни оставя максимална свобода, когато се човек обърне срещу човек. На израилтяните, пътуващи из пустинята, Бог заповяда да не притесняват чужденците и да не ги угнетяват, понеже много добре знаеше, че такива несправедливости предизвикват в човека агресия. И ако невинният няма възможност да се предпазва, в такъв случай Бог се застъпва за засегнатия. Всички сме Божии деца и Създателят иска да се обичаме, да се обогатяваме един от друг. Само в такъв случай можем да запазим мира.

Помня, когато бях малък и започнах да се бия с брат си поради някаква препирня, как майка ми или баща ми се доближаваха към нас  и ни разделяха. Въпреки че бях много ядосан, винаги успяваха не поради своята сила, а поради това, че уважавах техния авторитет. И така сигурно е било и във вашия живот. Съперничеството е голяма сила и може да породи голямо зло. Днес евангелието ни учи, как да се овладяваме. Ключа намираме в любовта – любовта към Бог и ближния си. Отговорът на въпроса, кои от Божите заповеди са най-значими, ни показва начина, как да се научим да обичаме истински. Първата крачка е любовта към Бог. Човекът трябва да разбере, че е обичан Божи син или дъщеря и да подчини сърцето си пред Бог, заради отношението си към Него, за да може  истински да обича ближния си. Понеже ако не се чувстваме достойни синове и дъщери, няма в нас мир и наоколо разсяваме злото и безпокойствието. Но ако сме влюбени и сърцето ни е изпълнено с любовта към Бог - нашия създател, ще обичаме и другите, понеже ще бъдем убедени, че и те са Божи деца като нас. Само синовната любов към Бог ни спира да правим зло на другите и ни помага да преодоляваме своите инстинкти и своето съперничество. Само в такъв случай расте нашата любов и ние ще създаваме трайни и хубави отношенията. Ако пък не тръгнем по този евангелски път, и най-големия приятел може да ни стане съперник, понеже в такъв случай нито той, нито Бог не биха могли да ни спрат. И изкушението е понякога голямо.

Бог ни заповяда да обичаме Него и да обичаме другия като себе си, понеже само по такъв начин можем да запазим мира помежду си и да свидетелствуваме за Бог пред другите. Понеже само любовта ни може да привлече някого към Бог, както е привлякла нови християни в Солун. Нека и ние се потрудим върху задълбочаването на нашата любов, за да могат и хората около нас да си говорят за любовта, която излиза от нашата енория и тя да ги привлича, както са били привличани езичниците по време на живота на св. Павел.


Sphere: Related Content


Leave a reply

You must be logged in to post a comment.