wz
« Обичай! - 30 неделя през годината (A) - Качих новите библейски игри »

Всички сме канени у дома си при небесния ни Отец – 2 ноември - Възпоменание на покойните

4 Listopad 2008


Всеки си представя семейното огнище различно. Някой при изговаряне на тази дума си представя нещо приятно, а другщо нещо не много хубаво. Разбирането на нещата винаги зави сят от нашия личен опит. Но всички искаме мястото, което смятаме за своя дом да е уютно. Там да можем да почиваме и да бъдем такива, каквито сме  си - естествени и да има хора, които  ни обичат. За да успеем да съградим такъв дом, където да се чувстваме добре е много трудно, изисква много жертви и любов към всичките членове на семейството. Свети Павел в   посланието до римляните говори за това, че в този свят не е възможно да избегнем жертви, страдание, болки, даже и смърт. Въпреки че, ще звучи странно, тук на земята само тези неща могат да създадат уютно място, защото всяка любов трябва да бъде доказана с жертва.
 
Бяхме изку пени чрез жертва и ще бъдем съдени според големината на нашата жертва, принесена с любов. Бог заради нас се жертва и така ни учи, как  да постъпваме. Бог се принесе в жертва, за  да можем да живеем с Него и  след неизбежната смърт да придобием ново семейно огнище. След смъртта няма край, а ни очаква нов дом. Дом, където ни очаква обичащ Бог и всички , които напуснаха този свят.  Те бяха намерени за подходящи, а това означава че са се научили на жертвуваща любов, която трябва да има във всяко семейно огнище. И ние сме покан  ени в този дом, в дома на нашия небесен Отец, но само трябва да се научим да се обичаме до такава степен, че да сме готови да понасяме жертви. Светците станаха светци, заради това, че успяха да понасят заради Бог и други големи жертви.
Нашето земното време намалява и всеки имаме нужда от промяната. Какво бихме променили, ако бихме могли да живеем отново? Една жена разказва: Преди няколко години някой попита, дали бих нещо променила в своя живот, ако бих могла да живея от ново. Не му отговорих, но въпросът ме доста обезпокои. Помислих сериозно върху въпроса и казах: Ако бих могла да живея от ново, по-малко щях да приказвам и по-вече щях да слушам. Не бих отказала на приятели да дойдат на гости, както им отказах заради това, че моите мебели не са достатъчно хубави. Бих си намерила време да слушам приказките на баба ми, когато искаше да ми ги разкаже. Повече бих играла заедно със своите деца и не бих се карала, че идват с мръсни дрехи. Не бих гледала толкова телевизия, а повече бих наблюдавала обикновения живот. Повече неща бих споделяла със съпруга си. Когато бих се разболяла, бих останала на леглото, а не на място да работя с температура, понеже святът няма да спре заради това, че не съм на работа. На моето дете, когато искаше да го целуна, никога не бих казала, „стига, я си върви да се измиеш.“ Повече бих казала „обичам те“ и много по-малко „съжалявам“. Изобщо не бих пропиляла нито минута и бих се стремила да я преживея истински. И нашето време намалява. Какво трябва да променим, за да се научим на истинската любов, с която можем да влезем в небесното царство, в дома на нашия небесен Отец. Това обаче не може да стане без жертва и без любов.


Sphere: Related Content


Leave a reply

You must be logged in to post a comment.