wz
« Светото семейство - 28.12.2008г. - Нека живеем със Светия Дух. »

Бог е с нас, нека отворим сърце. - 1.1.2009г.

31 Prosinec 2008


Когато човекът започва нещо ново, винаги иска да има подкрепа от другите, за да не остане в работата сам. Ако има подкрепата от другите, делото върви много по-добре. Но ако има подкрепа от Бог, не може да повярва на своите очи, какво се сбъдва, без да се грижи много. Понеже знаем, както казва книгата на Еклесиаст: „Каква полза за човека от всичкия му труд в който се труди под слънцето?“ (Екл 1,3). Знаем, че ако липсва Бог в нашите дела, животът и работата ни върви към суета.
От дете си притежаваме едно свойство. Ако вършим работа, имаме нужда да гледаме в лицето на родителите си, за да осъзнаем, да ли са съгласни с нашата работа или не. Знаем много добре, че ако усещаме тяхното съгласие, много по-лесно успяваме да вършим нещата. Ако трябва да поемем отговорността за своя живот и родителите ни или са далече или са починали, имаме нужда, да гледаме в лицето на Бог - да разберем, дали е съгласен с нашите дела или не. Всъщност човекът винаги има нужда да разбере, дали Бог стои близо до него, както един баща стои до детето, което се учи да върви. В днешните четива можем да забележим същото желание, което имаха учениците пътуващи до Емаус: „Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.“ (Лука 24,29). Това изразява нуждата на един човек, който винаги иска Бог да стои до него. Защото както казахме с подкрепата на Бог всичко върви по-лесно. Заради това израилтяните по време на пътуване из пустинята, търсеха начин, как да осъществят присъствието на Бог. Така е възникнало благословение, един вид желание „Бог да е с мене“. Това не беше измислено от човек, а самия Бог го дава на хората чрез определени думи и определен ритуал. Ако са извършени според закона, винаги е готов да пристъпи към човека и да бъде с него. Но това не може да стане без ритуала, за да човекът не си мисли, че Бог е задължен да стои до него.
Историята на спасение показва, че Бог винаги искаше да бъде с нас, но човекът е този, който се отдалечава, който забравя, който иска да няма нищо общо с Него. Виждаме обаче, въпреки Бог не е желан, търси начин, за да придобие сърцето на човека. Винаги е пращал хора, които са му служили и чрез тях поканил мъжете и жените към общуването с Него и към свободата в Него. Заради това, „когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона.“ (Гал 4,4).
Идва във вид на обикновено бебе, което се нуждае от помощта на другите. Въпреки че е Божия Син, искаше да приеме бедността на човека, за да може да го изкупи. Въпреки че е Божия син и син на Царя, иска да стане приятел на всички. Даже не му е пречило да се роди в много лоши условия, като един от най-малките и най-последните хора - посрещнат от най-бедните и най-простите пастири. Защо такова нещо? Защото иска да бъде близо и до този най-последен брат или сестра, които се сблъскват с обикновения живот. За да обогати техния живот, да ги закриля, да ги подкрепя и да им помогне в Него да намерят смисълът и пълнота на живота. Чрез кръщението ни блесна в нашия живот нова светлина и Светия Дух изпълня душата ни. Зависи само от нас, къде ще го пуснем, какво искаме Той да изпълни. Идеално би било, да нямаме в сърцето си място, което Бог не може да посети и да го освети.
Започваме новата година, един период, където не знам, какво ще се случи, какво ще ни предстои, дали ще успеем във всичко, което годината ще допринесе. Може да се чувстваме притеснени, но ако не поканим Бог в нашето сърце и в нашите дни, сигурно няма да успеем. Може би, че ще ни се струва, че успяваме и без Бога, но всъщност в целия неговия план, който има със всеки един от нас, ще успеем да свършим много малка част в сравнение с това, което бихме успяли заедно с Него. Бог иска да присъства в нашите дела. Иска да ни стане близък приятел, с когото можем да споделим всичко. Ние сме, най-особено днес, канени да живеем в Неговото присъствие. Нека не загубим тази възможност да сме заедно с Него през цялата 2009 година, заради някакви свои грешки, лъжа, че има още време или нашата незаинтересованост. Ако бихме знаели, колко Бог ни обича, никога не бихме го оставили. Но всъщност не знаем и правим много малко да се запознаем. Амин.


Sphere: Related Content


Leave a reply

You must be logged in to post a comment.