wz
« Бог е с нас, нека отворим сърце. - 1.1.2009г. - Трябва да свидетелстваме за това, което видяхме. »

Нека живеем със Светия Дух.

9 Leden 2009


Гал 5,22-6,2; Марко 1,1-8

Когато погледнем във Витлеемска пещера, винаги се сетим за това, че Бог заради човек дойде на света в едно малко безпомощно дете. Бог, съжалявайки хората след греха в рая, искаше да сподели живота си с тях. Въпреки че има голяма власт, дойде във вид на немощен, слаб и поднася голяма жертва на кръста, заради която бяхме освободени от греха. Въпреки че ни обикна, дава ни право да решим в свобода, дали искаме да общуваме с Него или не искаме. Днешното Евангелие това малко и слабо бебенце във Витлеемската пещера, обяви за Божия Син (Марко 1,1). Въпреки че е човекът и малкото бебе, в същото време е Бог, който не седи някъде нагоре, а който е загрижен за всичките нас. Който не престава да се труди, да му обърнем внимание и да започнем да го обичаме със цялото си сърце. Също както Йоан Кръстител канеше израелския народ, за да се очисти чрез покаяние и отново да се влюби в Бога, така днес кани и нас. Ние сме обаче в друго положение, отколкото са били тези евреи. Ние бяхме покръстени и приехме Светия Дух. Израилтяни бяха под закона, каквото означаваше, че Бог присъствал винаги, когато са изпълнявали неговите заповеди. Те показвали, колко силна е любовта им към Бога. За да придобият отново приятелство с Бог, трябвало да бъдат ритуално очистени и да се покаят, каквото означавало да променят начин на живот. Знаем, че понякога може да бъде нерешителен проблем за човека, понеже на него не му се променят нещата.

Ние сме в друго положение. Приехме Светия Дух. При кръщението Бог ни изпълни със своето присъствие. Нашето сърце изпълни със Своята любов. Това означава, че каквото и да правим, Бог няма да се отрече от нас. Заради това не сме под властта на закона, което означава да показваме любовта си към Него чрез изпълняване на Неговите заповеди, а под властта на Светия Дух, под властта на Божията любов. Това означава, че колкото по-силно усещаме Светия Дух в нас, колкото повече го обикнем, толкова по-силна е нашата любов към Бог, толкова по-добре се справяме в живота си и в крайна сметка изпълняваме Божите заповеди както трябва. Но ние притежаваме голяма власт, да унищожаваме Божията любов или Божия дух в нас, да попречим на Светия Дух в нас да може да принася плод. Какво трябва да направим, за да нашия живот стане плодовит, да носим плодът на духа: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, както чухме в посланието на св. Павел до Галатяни? Животът ни трябва да бъде изпълнен със Светия Дух – в нас трябва да гори пламък на Божия любов. Това няма да стане, ако го постоянно изгасваме с своите желани и нежелани грехове, ако го унищожаваме, заради това, че имаме друго намерение, друга представа за своя живот. Бог ни предлага най-подходящия път за нас. Пътят на свободата, а не зависимост, на единството, а не лицемерие, на мира, а не безпокойствие и т. н. Понякога живеем различни начини на живот. Един живот водим в къщи, друг на църквата, трети на работата… Това разделя и страшно цепи нашето сърце и животът ни няма как да принесе плод, понеже затваряме пред Светия Дух стаите в нашето сърце, лъжем себе си, че всичко е на ред и така губим възможността, Той да влезе в тях, да ги освети, да ги съедини. Това са стаички, които не направи Той, а ние – направихме ги така, че не водихме цялостен живот основан от вяра, надежда и любов. Светия Дух иска да влезе в затворените стаи на нашите сърце. Иска да ни помогне, а не да се мъчим сами. Никога няма да можем да успеем сами. Има нужда да направим това, което каза св. Йоан Кръстител на израилтяни, които го посещаваха: да изповядаме греховете си, за да бъдем излекувани от нараненията, болки и болести, които си създадохме заради това, че попречихме на Светия Дух, с други думи заключихме стаите пред Светия Дух, за да може да действа в нас и да бъдем измити, очистени и осветени. Това не може да стане, без да го поискаме, без да отворим затвореното си сърце. Бог се направи на слаб и немощен, за да можем да бъдем свободни, въпреки че не винаги успяваме да избираме правилен път.

Днес имаме нова възможност по време на литургия да приготвим пътя за Исус Христос и неговия Свети Дух, за да Той може да влезе в нашето сърце. Нека отворим затворените стаи, които сами затворихме и които всъщност принасят само болка и страст и да оставим Бог да го докосне чрез Светия Дух, за да бъдат очистени, съединени, осветени и изпълнени с любов. Нека с усърдна молитва си измолим по време на тази литургия Божия благодат и готовността, да отворим затворени стаи в нашето сърце, където има боклук, мръсотии, гной и др. Бог иска да ги докосне и да ги очисти и освети, защото заради това стана малкото, слабо и безпомощно дете, за да ние можем да бъдем променени. Не със неговата слабост, а чрез неговата любов, която на първия поглед може да се струва като слабост, но в крайна сметка създава голяма топлина, която променя лед в животворяща вода. Амин.


Sphere: Related Content


Leave a reply

You must be logged in to post a comment.