wz
« Нека се срещнем с Господа - Сретение Господне – 02.02.2009 г. - Покайте се и повярвайте в Евангелие - 1. постна неделя (B) »

Премахни лицемерието - неделя Сиропустна (01.03.2009 г.)

27 Únor 2009


От първите моменти, когато първият човек извърши грях, иска да скрие това зло, което е в него и което е извършил. Това го четем на първите страници в Библията. Грехът, който навлезе в човешката душа, станал толкова силен, че чак до днес трябва да се борим с последствията. От тогава човекът не е могъл да избегне злото, даже злото повлияло за възпитанието на бъдещите генерации.

 Нека погледнем, какво направи човекът извършил зло? Скрива се пред Господа. Иска да избегне Неговия поглед, за да не разбере Бог какво станало. И това всъщност правим до днес. Понякога се трудим много, другия до нас да не разбере нашата същност и нашите слабости. Прикриваме нещата, за да изглежда всичко хубаво, другите да ни хвалят, да ни оценяват. Понякога сме като млад адвокат, който оборудва офиса си. За да всичко изглежда хубаво и луксозно, се купува скъп телефон. Не свързаният с централата телефон седеше на масата. В този миг влиза в чакалнята първия клиент. „Първият клиент!“ каза си той. Младият адвокат започна да се прави на интересен. Остава клиента си да чака в чакалнята и вдига слушалката, за да имитира важен разговор: „Скъпи господин директор, само си губим времето… Ако пак искате, добре, но услугата няма да струва по-малко от 1000 лева. Хубаво, разбрахме се.. Дочуване.“ Положи слушалката. Повика клиента, който учуден влиза в офиса. „Какво желаете?“ попита младия адвокат. „Аз… Аз съм техник на БТК и идвам да ви свържа телефона с централата. „

Знаем, че подобно нещо се случва и в нашия живот. Искаме да изглеждаме добре, въпреки че не сме истински. На вън всичко трябва да изглежда искрено, истинско и добро, въпреки че вътре е пълно с злоба, грях, лицемерие и егоизъм. Толкова ни пука за това, какво за нас ще помислят хората, че всъщност забравяме какво за нас мисли Бог. Идваме в църквата, за да си помислят другите, колко сме набожни. А в момента щом напуснем вратата на църквата, започва същата история на преструването и лицемерството, въпреки че би трябвало да бъдем изпълнени с Божия любов и с Божията истина, която освобождава и която не ни позволява да постъпваме така. Често се молим, постим, може би присъстваме на литургия или четем Библията, но Божията любов не ни изпълнява. Защо ли? Защото често вършим нещата така, че да изглеждат добре, а ако погледнем тяхната същност, знаем, че не винаги вършим нещата заради Бог или заради другия, а заради своята слава - да се покажем, колко сме добри. Правим всичко възможно да изглеждаме добре и пред самия Бог и рядко си признаваме, че сме слаби, грешни, нуждаещи се от прошката на Бога и на другия. Лъжем другите, лъжем себе си, лъжем и самия Бог. Заради това губим онова съкровище, за което говори Исус Христос. Понеже съкровището ни трябва да стане отношение с Него. Но как можем да го създадем, ако не живеем в истината, ако не оставяме Исус Христос да променя нашето сърце, да влезе в него, да го докосне и очисти от всичките нечистотии, натрупани чрез нашите мисли, нашите думи и нашите дела. Знаем какво всичко Исус Христос жертва заради нас, колко болки трябвало да преживее и колко много ни обича, но рядко искаме да променим нещо, понеже ни се струва, че така сме си добре. „Нали не съм убил никого!“ чуваме често и не си даваме сметка, че нашето поведение с Бог, с другите и със света може да стане причина за голямо зло. Виждаме, че трябва да отхвърлим лицемерието и да станем смирени. Да не гоним заслуги или добри дела за нашата слава, а да обичаме. Любовта, която не излиза от нашето сърце, а от сърцето на Исус Христос. За да може Божията любов да излиза от нашето сърце, трябва да го отваряме на Бог, трябва да бъде изпълнено с Бог, а това няма да стане от изпълняване на нашите представи или изпълняване на закони и наредби, а чрез истинската обич към нашия добър Бог. Обичта, която Го търси, която иска да прекара живота си с Него, която търси и живее в Неговото присъствие и която не спира да жертва живота си заради Него. Нуждаем се от вярата, за да можем да натрупаме онова съкровище. Нуждаем се от вярата, която е истинска и задълбочена чрез делата на любовта, чрез делата, които наистина вършим заради Бог и заради другия. Изобщо не се нуждаем от вярата, която означава изпълняване на някакви точки, някакви закони, някаква наредба или представи, по какъв начин трябва да живее един християнин. Сърцето ни трябва да сгрее Исус Христос. Трябва да го изпълни със своята любов. Той трябва да ни стане съкровището, заради което се трудим и се сблъскваме в живота. Защото ако Той не стане съкровището, ние ще си намерим друго, земното, което един ден ще свърши. Бог ни кани в своето присъствие, иска да стане наше съкровище. Нека не Го отблъскваме постоянно, защото не заслужава.

Желая ни, през постното време, да отворим нашите сърце за Исус Христос, чрез молитва, размишление, литургия, пост и добри дела. Да Го открием като истинското съкровище, заради което има смисъл да се борим, да се грижим, да се сблъскваме със злото. „Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ (Мт 6, 21) И ако Исус Христос стане истинско съкровище на нашия живот, няма да питаме, дали трябва да се молим или не, дали трябва да четем Библията или не, дали трябва да присъстваме на литургия или не, дали трябва да се изповядваме или не, дали трябва да постим или не, дали трябва да служим на другия или не и т.н., а ще търсим възможности да се срещнем с Него, да говорим с Него, да отворим сърцето си за Него, да помогнем на Него и на Неговите спасени деца. Амин.


Sphere: Related Content


Leave a reply

You must be logged in to post a comment.