wz
« Премахни лицемерието - неделя Сиропустна (01.03.2009 г.) - Прощават ти се греховете. - 2 неделя на Великия Пост »

Покайте се и повярвайте в Евангелие - 1. постна неделя (B)

7 Březen 2009


Битие 9,8-15; 1Петър 3,18-22; Мк 1,12-15

Въпреки че човекът не е заслужил да бъде помилван от Господа, поради своите грехове и престъпления, които вършил, Бог отново се смили над него, спасява Ной и семейството му. Потопът не беше Божието наказание, а по-точно неизбежно нещо. Бог заради човешкото зло, което стигнало границата на поносимостта, е бил накаран да прати потопът и по такъв начин да премахне злото, за да запази в доброто поне някой от човешкия род. Ако не би направил така, хората би се унищожили сами. До това ниво не можело да се стигне. Бог пратил потоп, премахнал е зло, но търсил начин, как да запази човешкия род. Сключва с Ной и неговото семейство завет, двустранен договор между Него и хората, че никога по-вече няма да погуби живи същества на земята. Бог от своята страна направи първата крачка, знак на любовта към човека, но човекът продължава да греши, а то грубо. Наранява своя Бог, въпреки Той му мисли добро. Често го пренебрегва, въпреки че Той се жертва. Жертва се на кръста, но нашите сърца пак остават затворени и хладни. Обаче Той не може да направи нищо повече. Той жертва това най-ценното – Своя Син Исус Христос. Колко би преценявал всеки един от нас, ако би трябвало да жертва своето дете заради друг човек.! Даже не бихме го оставили да си другите правят с него, каквото искат, да му се присмиват, да го бият, да го измъчват и на края да го убиват. В този момент всеки един от нас сме готови да го защитим, да направим всичко възможно, за да се избегне злото направено върху него. Даже много бихме преценявали и в случая, че с тази жертва на детето си ще спасим 10 човека. Бог не преценява, а праща. Праща своя Син, да се върху Него отмъсти всяко зло. „Христос един път пострада за греховете – Праведният за неправедните – за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, но оживотворен по Дух.“ (1 Петър 3,18) Заради Него греховете ни могат да бъдат премахнати, не вече във водата на потоп, а във водата на кръщението, което всичките получихме. Нашето основно зло беше пречистено при кръщението, но знаем, че пак сме слаби. Пак грешим и имаме нужда от прошката и от разкаянието. Трябва да останем няколко време в пустинята също като Исус Христос, да се молим, да постим, да слушаме Божието Слово и приемаме Неговото Тяло и Кръв. Само по такъв начин можем да разберем колко е голямо зло, което вършим. Така можем да познаем злото ни по същество и да намерим кураж и смиреност да го с Божия помощ премахнем, да го изкореним. Бог ни даде начин. Чрез Исуса Христа, който учреди св. Тайнства, ние можем да пристъпим към Бога Отец. В светото Тайнство Покаяние можем да му кажем своите грехове и провинения, които ще се премахнат. Трябва да си направим сметката, кога за последно приехме Тайнство Покаяние, това тайнство на пречистване, което пречиства нашите прегрешения след Кръщението ни. Кога за последно се срещнахме с Бога лице в лице и погледнахме положението на нашата душа. Да не ни успокоява само как си стоим пред себе си и пред другите, а да разберем, как си стоим пред Бога. Понякога можем да си мислим, че не вършим много грехове и сме сигурни, че изобщо не вършим тежки грехове. Но всъщност никога не знаем, какви последствия носят нашите „дреболии“. За какво всичко ще отговаряме пред Бога, какво всичко погубило нашето поведение. Виждаме, че има нужда да отидем в пустинята, да бъдем заедно с Бог, да се молим, да постим, да слушаме Божието Слово и приемаме Неговото Тяло и Кръв. Също виждаме, че не трябва да се гордеем, колко сме добри и безгрешни, а виждаме, че има нужда да станем смирени. Защото хората „бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът“ (1 Петър 3,20) Знаем много добре какво се случило с тях – животите им бяха унищожени във водите на потоп, защото не се покаяха. Това може да се случи също и с нас, ако на време не се покайваме и не повярваме в Евангелието (Мк 1,12-15). С други думи, ако не съжалим своите грехове, своето зло и смирено не помолим Нашия небесен Отец за прошката и ако не повярваме в любовта на Исус Христос, който ни спаси чрез жертвата си на кръста и чрез Своето възкресение ни даде възможност да бъде променена и нашата смъртна плът, за да стане подобна на Него и да бъде очистена от всички мръсотии. Защото само чрез Него можем да бъдем приети в Небесното Царство. Там ще бъдем приети само в случая, че ни променила Неговата Любов и наистина остана нещо добро от нашия живот. Исус Христос търпеливо чака да му отворим своето сърце, да се покайваме и да повярваме в Неговото Евангелие, в неговата радостна вест. Да не го оставим да чака излишно, защото не заслужава. Амин.


Sphere: Related Content


Leave a reply

You must be logged in to post a comment.