wz

Край на този сайт, посетете нов/ Konec tohoto webu, navštivte nový

Written on 2 Červen 2009 by


Скъпи приятели,

този сайт не работи, както трябва заради това всичко прехвърлих в новия сайт http://jaroslavfogl.salezianibg.com

 

Milí přátelé,

tento web nepracuje dobře, proto jsem se přemístil na: http://jaroslavfogl.salezianibg.com

 


Sphere: Related Content


Постно духовно упражнение за младежи на тема: “За мене живот е Христос” - св. Павел

Written on 13 Duben 2009 by


Ако те интересуват беседите от постното духовно упражнение за младежи, което се състои от 3 до 5 април в гр. Казанлък, можеш да го свалиш тук.


Прощават ти се греховете. - 2 неделя на Великия Пост

Written on 14 Březen 2009 by


Рим 1,10-2,3; Мк 2,1-12

   Когато Бог сътвори небето и земята, всичко направи заради човека. Искаше човекът да се възхищава от красотата, да се радва на всичко и да бъде щастлив. Когато човекът съгрешил, пак се бори за неговото щастие и му праща своето Слово. Словото, което може да лекува, което може да зарадва, което може да направи човека щастлив. Бог е направил хубав свят и чрез пророците и чрез своя Син ни споделя своето Слово. От Евангелието разбрахме, колко народ искаха да го чуят. Толкова бяха натъпкани в къщата, че разслабения, който имаше нужда от срещата с Господа, не можеше да влезе при него. Заради нас Бог сътворил небето и земята - с нас споделя своето Слово, защото иска да бъдем щастливи, радостни, благодарни и да му се възхищаваме. Само това може да ни помогне, за да създадем истинската вяра. Но вярата ни не може да съществува без да обичаме своя Господ и без да се надяваме в Него.
   По време на св. Павел също като днес имало християни, които били покръстени, виждали красотата, която за тях сътворил Бог, чули Божието Слово и въпреки всичко живеели в блудство. Сменили истината за неправда, естествено за неестествено. Това може да се получи и у нас. И ние сме в опасност, да виждаме красотата на творенията, да чуем Божието Слово и да продължаваме да правим неприличното. Искаме да станем светци, но не успяваме да се борим с най-основното зло, най-основните грехове. Къде е проблемът? Проблемът е в това, че не искаме да променим своето положение, защото на нашата постелка ни е добре. Нашите парализи ни пречат, но приехме ги, защото раздвижването и освобождаването от постелката боли. Нямаме кураж и сили да почистим раната с гной, да отхвърлим постелката. Но ако нямаме кураж или сила, защо не помолим друг да ни помогне. Често се грижим за тялото си и ако има нещо веднага отиваме при лекар, но рядко се грижим за душата си и рядко отиваме при свещеника, ако има нещо.
   Днешното Евангелие ни показва начин как можем да постъпваме, ако грехът ни парализира. Трябва да се срещнем лично с Исус Христос, за да ни очисти от греховете и премахне постелката на нашето робство. Ако не можем сами, трябва да търсим някой, който може да ни доведе при Него. Ако пречат другите хора в моята лична среща с Него, трябва да направим всичко възможно, за да се състои срещата, подобно както в Евангелието пробиха покрива, за да спуснат разслабения пред самия Исус. Ако Исус Христос премахне нашите парализи, има нужда да помогнем на тези, които имат нужда да се срещнат с Него, за да бъдат очистени, излекувани и те и да ги докосне Неговата любов. Амин.



Sphere: Related Content


Покайте се и повярвайте в Евангелие - 1. постна неделя (B)

Written on 7 Březen 2009 by


Битие 9,8-15; 1Петър 3,18-22; Мк 1,12-15

Въпреки че човекът не е заслужил да бъде помилван от Господа, поради своите грехове и престъпления, които вършил, Бог отново се смили над него, спасява Ной и семейството му. Потопът не беше Божието наказание, а по-точно неизбежно нещо. Бог заради човешкото зло, което стигнало границата на поносимостта, е бил накаран да прати потопът и по такъв начин да премахне злото, за да запази в доброто поне някой от човешкия род. Ако не би направил така, хората би се унищожили сами. До това ниво не можело да се стигне. Бог пратил потоп, премахнал е зло, но търсил начин, как да запази човешкия род. Сключва с Ной и неговото семейство завет, двустранен договор между Него и хората, че никога по-вече няма да погуби живи същества на земята. Бог от своята страна направи първата крачка, знак на любовта към човека, но човекът продължава да греши, а то грубо. Наранява своя Бог, въпреки Той му мисли добро. Често го пренебрегва, въпреки че Той се жертва. Жертва се на кръста, но нашите сърца пак остават затворени и хладни. Обаче Той не може да направи нищо повече. Той жертва това най-ценното – Своя Син Исус Христос. Колко би преценявал всеки един от нас, ако би трябвало да жертва своето дете заради друг човек.! Даже не бихме го оставили да си другите правят с него, каквото искат, да му се присмиват, да го бият, да го измъчват и на края да го убиват. В този момент всеки един от нас сме готови да го защитим, да направим всичко възможно, за да се избегне злото направено върху него. Даже много бихме преценявали и в случая, че с тази жертва на детето си ще спасим 10 човека. Бог не преценява, а праща. Праща своя Син, да се върху Него отмъсти всяко зло. „Христос един път пострада за греховете – Праведният за неправедните – за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, но оживотворен по Дух.“ (1 Петър 3,18) Заради Него греховете ни могат да бъдат премахнати, не вече във водата на потоп, а във водата на кръщението, което всичките получихме. Нашето основно зло беше пречистено при кръщението, но знаем, че пак сме слаби. Пак грешим и имаме нужда от прошката и от разкаянието. Трябва да останем няколко време в пустинята също като Исус Христос, да се молим, да постим, да слушаме Божието Слово и приемаме Неговото Тяло и Кръв. Само по такъв начин можем да разберем колко е голямо зло, което вършим. Така можем да познаем злото ни по същество и да намерим кураж и смиреност да го с Божия помощ премахнем, да го изкореним. Бог ни даде начин. Чрез Исуса Христа, който учреди св. Тайнства, ние можем да пристъпим към Бога Отец. В светото Тайнство Покаяние можем да му кажем своите грехове и провинения, които ще се премахнат. Трябва да си направим сметката, кога за последно приехме Тайнство Покаяние, това тайнство на пречистване, което пречиства нашите прегрешения след Кръщението ни. Кога за последно се срещнахме с Бога лице в лице и погледнахме положението на нашата душа. Да не ни успокоява само как си стоим пред себе си и пред другите, а да разберем, как си стоим пред Бога. Понякога можем да си мислим, че не вършим много грехове и сме сигурни, че изобщо не вършим тежки грехове. Но всъщност никога не знаем, какви последствия носят нашите „дреболии“. За какво всичко ще отговаряме пред Бога, какво всичко погубило нашето поведение. Виждаме, че има нужда да отидем в пустинята, да бъдем заедно с Бог, да се молим, да постим, да слушаме Божието Слово и приемаме Неговото Тяло и Кръв. Също виждаме, че не трябва да се гордеем, колко сме добри и безгрешни, а виждаме, че има нужда да станем смирени. Защото хората „бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът“ (1 Петър 3,20) Знаем много добре какво се случило с тях – животите им бяха унищожени във водите на потоп, защото не се покаяха. Това може да се случи също и с нас, ако на време не се покайваме и не повярваме в Евангелието (Мк 1,12-15). С други думи, ако не съжалим своите грехове, своето зло и смирено не помолим Нашия небесен Отец за прошката и ако не повярваме в любовта на Исус Христос, който ни спаси чрез жертвата си на кръста и чрез Своето възкресение ни даде възможност да бъде променена и нашата смъртна плът, за да стане подобна на Него и да бъде очистена от всички мръсотии. Защото само чрез Него можем да бъдем приети в Небесното Царство. Там ще бъдем приети само в случая, че ни променила Неговата Любов и наистина остана нещо добро от нашия живот. Исус Христос търпеливо чака да му отворим своето сърце, да се покайваме и да повярваме в Неговото Евангелие, в неговата радостна вест. Да не го оставим да чака излишно, защото не заслужава. Амин.


Sphere: Related Content


Премахни лицемерието - неделя Сиропустна (01.03.2009 г.)

Written on 27 Únor 2009 by


От първите моменти, когато първият човек извърши грях, иска да скрие това зло, което е в него и което е извършил. Това го четем на първите страници в Библията. Грехът, който навлезе в човешката душа, станал толкова силен, че чак до днес трябва да се борим с последствията. От тогава човекът не е могъл да избегне злото, даже злото повлияло за възпитанието на бъдещите генерации.

 Нека погледнем, какво направи човекът извършил зло? Скрива се пред Господа. Иска да избегне Неговия поглед, за да не разбере Бог какво станало. И това всъщност правим до днес. Понякога се трудим много, другия до нас да не разбере нашата същност и нашите слабости. Прикриваме нещата, за да изглежда всичко хубаво, другите да ни хвалят, да ни оценяват. Понякога сме като млад адвокат, който оборудва офиса си. За да всичко изглежда хубаво и луксозно, се купува скъп телефон. Не свързаният с централата телефон седеше на масата. В този миг влиза в чакалнята първия клиент. „Първият клиент!“ каза си той. Младият адвокат започна да се прави на интересен. Остава клиента си да чака в чакалнята и вдига слушалката, за да имитира важен разговор: „Скъпи господин директор, само си губим времето… Ако пак искате, добре, но услугата няма да струва по-малко от 1000 лева. Хубаво, разбрахме се.. Дочуване.“ Положи слушалката. Повика клиента, който учуден влиза в офиса. „Какво желаете?“ попита младия адвокат. „Аз… Аз съм техник на БТК и идвам да ви свържа телефона с централата. „

Знаем, че подобно нещо се случва и в нашия живот. Искаме да изглеждаме добре, въпреки че не сме истински. На вън всичко трябва да изглежда искрено, истинско и добро, въпреки че вътре е пълно с злоба, грях, лицемерие и егоизъм. Толкова ни пука за това, какво за нас ще помислят хората, че всъщност забравяме какво за нас мисли Бог. Идваме в църквата, за да си помислят другите, колко сме набожни. А в момента щом напуснем вратата на църквата, започва същата история на преструването и лицемерството, въпреки че би трябвало да бъдем изпълнени с Божия любов и с Божията истина, която освобождава и която не ни позволява да постъпваме така. Често се молим, постим, може би присъстваме на литургия или четем Библията, но Божията любов не ни изпълнява. Защо ли? Защото често вършим нещата така, че да изглеждат добре, а ако погледнем тяхната същност, знаем, че не винаги вършим нещата заради Бог или заради другия, а заради своята слава - да се покажем, колко сме добри. Правим всичко възможно да изглеждаме добре и пред самия Бог и рядко си признаваме, че сме слаби, грешни, нуждаещи се от прошката на Бога и на другия. Лъжем другите, лъжем себе си, лъжем и самия Бог. Заради това губим онова съкровище, за което говори Исус Христос. Понеже съкровището ни трябва да стане отношение с Него. Но как можем да го създадем, ако не живеем в истината, ако не оставяме Исус Христос да променя нашето сърце, да влезе в него, да го докосне и очисти от всичките нечистотии, натрупани чрез нашите мисли, нашите думи и нашите дела. Знаем какво всичко Исус Христос жертва заради нас, колко болки трябвало да преживее и колко много ни обича, но рядко искаме да променим нещо, понеже ни се струва, че така сме си добре. „Нали не съм убил никого!“ чуваме често и не си даваме сметка, че нашето поведение с Бог, с другите и със света може да стане причина за голямо зло. Виждаме, че трябва да отхвърлим лицемерието и да станем смирени. Да не гоним заслуги или добри дела за нашата слава, а да обичаме. Любовта, която не излиза от нашето сърце, а от сърцето на Исус Христос. За да може Божията любов да излиза от нашето сърце, трябва да го отваряме на Бог, трябва да бъде изпълнено с Бог, а това няма да стане от изпълняване на нашите представи или изпълняване на закони и наредби, а чрез истинската обич към нашия добър Бог. Обичта, която Го търси, която иска да прекара живота си с Него, която търси и живее в Неговото присъствие и която не спира да жертва живота си заради Него. Нуждаем се от вярата, за да можем да натрупаме онова съкровище. Нуждаем се от вярата, която е истинска и задълбочена чрез делата на любовта, чрез делата, които наистина вършим заради Бог и заради другия. Изобщо не се нуждаем от вярата, която означава изпълняване на някакви точки, някакви закони, някаква наредба или представи, по какъв начин трябва да живее един християнин. Сърцето ни трябва да сгрее Исус Христос. Трябва да го изпълни със своята любов. Той трябва да ни стане съкровището, заради което се трудим и се сблъскваме в живота. Защото ако Той не стане съкровището, ние ще си намерим друго, земното, което един ден ще свърши. Бог ни кани в своето присъствие, иска да стане наше съкровище. Нека не Го отблъскваме постоянно, защото не заслужава.

Желая ни, през постното време, да отворим нашите сърце за Исус Христос, чрез молитва, размишление, литургия, пост и добри дела. Да Го открием като истинското съкровище, заради което има смисъл да се борим, да се грижим, да се сблъскваме със злото. „Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ (Мт 6, 21) И ако Исус Христос стане истинско съкровище на нашия живот, няма да питаме, дали трябва да се молим или не, дали трябва да четем Библията или не, дали трябва да присъстваме на литургия или не, дали трябва да се изповядваме или не, дали трябва да постим или не, дали трябва да служим на другия или не и т.н., а ще търсим възможности да се срещнем с Него, да говорим с Него, да отворим сърцето си за Него, да помогнем на Него и на Неговите спасени деца. Амин.


Sphere: Related Content


Нека се срещнем с Господа - Сретение Господне – 02.02.2009 г.

Written on 2 Únor 2009 by


Сретение ГосподнеМал 3,1-4; Евр 2,14-18; Лк 2,22-40
Чрез нашето присъствие на днешната литургия ставаме свидетели поне на две неща. Малкия Исус е принесен в храма и представен на Господа. Неговото първородство трябва да бъде изкупено чрез принесена жертва на две гургулици и две гълъбчета. Този обряд на „изкупуване на първородните“ е основан върху историческа случка. Израилтяните трябвало да заколят първородното и едногодишно агне и да намажат с кръвта му вратите си, за да ангелът на смъртта минавайки покрай тях запази живота на първородните им синове или първородните им животни. В Египет Бог извършил последната и решителна рана, която убедила самия фараон, че трябва да пусне Божия народ, за да тръгне към обещаната земя, към земята на свободата. Йосиф и Мария следвайки Божия закон отиват, за да принесат жертва, за да първородния им син получи живота си като дар от Бога.
Трябва да споменем и другото. Исус Христос получава живота си като дар от Бога, неговото първородство е изкупено, както на всеки обикновен израилтянин, но в същото време е Божия Син, който внесе голяма светлина и спасение на човешкия род. В първото четиво чухме думи на пророк Малахия, който изразил надеждата, която изживявал всеки израилтянин. Всеки очаквал Месия, който спаси своя народ, въпреки че през различни периоди имали различни представи за своя Спасител. Според неговото пророчество разбрахме, че един ден Господ щял да посети своя храм. Не само символично както до сега, а лично, като Божия ангел. Днеска станахме свидетели на това време, когато самия Бог посети своя храм и освети с голяма светлина целия свят. Станахме свидетели на това, когато Господ се срещна със своите хора. Заради това празнуваме празник Сретение Господне. Славянска дума „сретение“ означава среща. И днес се срещна Симеон и Анна със своя Бог. И ние имаме нужда да се срещнем.
Какво трябва да направим ние? Трябва да станем като Симеон и Анна, които смирено очакваха деня, когато техния Господ и обичания Бог дойде и лично ще ги посети. Те са подготвяли сърцето си, за да усетят момента, когато Бог ще посети своя народ. Божия Син посещава храма и те усещат, че обещаното от Бога се е сбъднало. Самите те стават свидетели на Божието посещение в храма и го тълкуват като своето спасение и като спасение на целия човешки род.
Това което се случи в историята на спасението, днес продължава, въпреки че е променено. Между израилтяни и нас има голяма разлика. Те трябвало да изкупуват чрез жертва своите първородни и трябвало да ги представят в храма, за да станат членове на Божия народ. Ние стъпихме на по-високо ниво. Чрез кръщението си станахме синове и дъщери на Бог и в същото време бяхме изкупени чрез тялото и кръвта на Исус Христос. Чрез Божия жертва на своя Син станехме роднини на Исус Христос. Нашето сърце беше изпълнено със Светия Дух и то живее само тогава, когато Светия Дух може да влиза в него, да го освещава, да го отоплява, да му принася светлината. Симеон и Анна, подготвяли и отваряли сърцето си. Заради това не са изпуснали важен момент, да видят Божието посещение в храма, да видят Божия Син. Това изпълнило живота им със светлина и го разбрали като своето спасение. Нищо друго не са очаквали и когато се сбъднали мечтите им, могли спокойно да предадат духа си.
В такова положение трябва да се намираме също и ние. Трябва да станем внимателни към Божието посещение. Трябва да подготвяме сърцето си, за да може да посрещнем Бог. Трябва да очакваме момента на Божието посещение със нетърпение, също както Симеон и Анна, за да можем да обикнем Исус Христос, както са го обикнали те, да го вземем на ръце и Той да ни стане истинско прибежище, светлина, любов и спасение, както стана на тях. Това не може да стане без да имаме чисто и отворено сърце, което усеща момента, когато самия Бог идва да посети храма на нашето сърце.
Свещта, която палихме в началото, символизира Исус Христос, който е светлината на нашия живот. Зависи само от нас, какви стени изградим в сърцето си, за да попречим на светлината да стигне до нас. Исус Христос иска да направи лична среща с нас, подготвихме ли сърцето си? Ако не, още имаме време, но никой от нас не знае, колко време остава.


Sphere: Related Content


Трябва да свидетелстваме за това, което видяхме.

Written on 9 Leden 2009 by


Йоан 1,29-34

Вчера празнувахме празник Богоявление. Господ ни се представи на трите места като човек и Бог – във Витлеем се яви като малко бебе на мъдреците, до река Йордан е обявен на близкостоящи за Божия Син и в Кана Галилейска Божия Син използва своя власт и е обявен за помощник на хората, като някой, който може да променя старото същество в новото. Исус Христос променя нещата, ако човекът повярва в Неговата мисия за спасението на хората. Вчера по време на литургия станахме свидетели на тези три важни събития, когато Исус беше обявен за Божия Син. И днес църквата предлага, на нас, които повярвахме, да станем свидетели като Йоана Кръстителя.

Ако искаме да станем свидетели пред другите като него, трябва да погледнем неговия живот. Бог поиска да живее и го праща като дар на хората. Знаем, че Захарий и Елисавета не можаха да имат дете. Но Бог дава нова възможност, понеже с детето им има важен план. Трябва да предхожда Неговия Син и да свидетелства за Него. Заради това Йоан отишъл в пустинята, за да подготви пътя за Господа в сърцето си, за да може да помогне да приготвят своето сърце и другите за идването на Божия Син. Бог отваря сърцето на Йоан и по време, когато кръсти Исус с покайващото кръщение, му обявява неговия братовчед за Своя Син. От този момент Йоан Кръстител не може да мълчи. Трябва да говори за това, което му е изявил Бог и да свидетелства за Него. Вече му е било ясно, че мисията му идва към края, защото дойде Мъж, който го превъзхожда, заради Когото се е трудил целия си живот.

Йоан Кръстител е преживял силни моменти. Усетил, че Божието обещание се е изпълнило и Бог наистина идва да спаси своя народ. Както него и ние изпълнени със радост, че Бог направи това, което е обещал и спаси хората от слабости, немощи и грехове, и напълнени със Светия Дух, трябва да излезем от своите страхове и да свидетелстваме за Исус, който се роди като обикновено бебе, но в същото време е Божия Син, който може да създава трайна връзка с Бога. Човек се нуждае от Бог, това доказва многовековен човешки опит. Нека не се страхуваме да свидетелстваме за Този, когото от кръщението си носим в сърцето, нашия Господ Исус Христос, да излезем и да запознаем с Него хората около нас. Защото и на нас се яви като Божия Син, това е голям дар и веднъж ще отговаряме за това, как използвахме този дар, на колко хора помогнахме да се запознаят с Бог и Неговия Син, Исус Христос.


Sphere: Related Content


Další stránka »