wz

Нека живеем със Светия Дух.

Written on 9 Leden 2009 by


Гал 5,22-6,2; Марко 1,1-8

Когато погледнем във Витлеемска пещера, винаги се сетим за това, че Бог заради човек дойде на света в едно малко безпомощно дете. Бог, съжалявайки хората след греха в рая, искаше да сподели живота си с тях. Въпреки че има голяма власт, дойде във вид на немощен, слаб и поднася голяма жертва на кръста, заради която бяхме освободени от греха. Въпреки че ни обикна, дава ни право да решим в свобода, дали искаме да общуваме с Него или не искаме. Днешното Евангелие това малко и слабо бебенце във Витлеемската пещера, обяви за Божия Син (Марко 1,1). Въпреки че е човекът и малкото бебе, в същото време е Бог, който не седи някъде нагоре, а който е загрижен за всичките нас. Който не престава да се труди, да му обърнем внимание и да започнем да го обичаме със цялото си сърце. Също както Йоан Кръстител канеше израелския народ, за да се очисти чрез покаяние и отново да се влюби в Бога, така днес кани и нас. Ние сме обаче в друго положение, отколкото са били тези евреи. Ние бяхме покръстени и приехме Светия Дух. Израилтяни бяха под закона, каквото означаваше, че Бог присъствал винаги, когато са изпълнявали неговите заповеди. Те показвали, колко силна е любовта им към Бога. За да придобият отново приятелство с Бог, трябвало да бъдат ритуално очистени и да се покаят, каквото означавало да променят начин на живот. Знаем, че понякога може да бъде нерешителен проблем за човека, понеже на него не му се променят нещата.

Ние сме в друго положение. Приехме Светия Дух. При кръщението Бог ни изпълни със своето присъствие. Нашето сърце изпълни със Своята любов. Това означава, че каквото и да правим, Бог няма да се отрече от нас. Заради това не сме под властта на закона, което означава да показваме любовта си към Него чрез изпълняване на Неговите заповеди, а под властта на Светия Дух, под властта на Божията любов. Това означава, че колкото по-силно усещаме Светия Дух в нас, колкото повече го обикнем, толкова по-силна е нашата любов към Бог, толкова по-добре се справяме в живота си и в крайна сметка изпълняваме Божите заповеди както трябва. Но ние притежаваме голяма власт, да унищожаваме Божията любов или Божия дух в нас, да попречим на Светия Дух в нас да може да принася плод. Какво трябва да направим, за да нашия живот стане плодовит, да носим плодът на духа: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, както чухме в посланието на св. Павел до Галатяни? Животът ни трябва да бъде изпълнен със Светия Дух – в нас трябва да гори пламък на Божия любов. Това няма да стане, ако го постоянно изгасваме с своите желани и нежелани грехове, ако го унищожаваме, заради това, че имаме друго намерение, друга представа за своя живот. Бог ни предлага най-подходящия път за нас. Пътят на свободата, а не зависимост, на единството, а не лицемерие, на мира, а не безпокойствие и т. н. Понякога живеем различни начини на живот. Един живот водим в къщи, друг на църквата, трети на работата… Това разделя и страшно цепи нашето сърце и животът ни няма как да принесе плод, понеже затваряме пред Светия Дух стаите в нашето сърце, лъжем себе си, че всичко е на ред и така губим възможността, Той да влезе в тях, да ги освети, да ги съедини. Това са стаички, които не направи Той, а ние – направихме ги така, че не водихме цялостен живот основан от вяра, надежда и любов. Светия Дух иска да влезе в затворените стаи на нашите сърце. Иска да ни помогне, а не да се мъчим сами. Никога няма да можем да успеем сами. Има нужда да направим това, което каза св. Йоан Кръстител на израилтяни, които го посещаваха: да изповядаме греховете си, за да бъдем излекувани от нараненията, болки и болести, които си създадохме заради това, че попречихме на Светия Дух, с други думи заключихме стаите пред Светия Дух, за да може да действа в нас и да бъдем измити, очистени и осветени. Това не може да стане, без да го поискаме, без да отворим затвореното си сърце. Бог се направи на слаб и немощен, за да можем да бъдем свободни, въпреки че не винаги успяваме да избираме правилен път.

Днес имаме нова възможност по време на литургия да приготвим пътя за Исус Христос и неговия Свети Дух, за да Той може да влезе в нашето сърце. Нека отворим затворените стаи, които сами затворихме и които всъщност принасят само болка и страст и да оставим Бог да го докосне чрез Светия Дух, за да бъдат очистени, съединени, осветени и изпълнени с любов. Нека с усърдна молитва си измолим по време на тази литургия Божия благодат и готовността, да отворим затворени стаи в нашето сърце, където има боклук, мръсотии, гной и др. Бог иска да ги докосне и да ги очисти и освети, защото заради това стана малкото, слабо и безпомощно дете, за да ние можем да бъдем променени. Не със неговата слабост, а чрез неговата любов, която на първия поглед може да се струва като слабост, но в крайна сметка създава голяма топлина, която променя лед в животворяща вода. Амин.


Sphere: Related Content


Бог е с нас, нека отворим сърце. - 1.1.2009г.

Written on 31 Prosinec 2008 by


Когато човекът започва нещо ново, винаги иска да има подкрепа от другите, за да не остане в работата сам. Ако има подкрепата от другите, делото върви много по-добре. Но ако има подкрепа от Бог, не може да повярва на своите очи, какво се сбъдва, без да се грижи много. Понеже знаем, както казва книгата на Еклесиаст: „Каква полза за човека от всичкия му труд в който се труди под слънцето?“ (Екл 1,3). Знаем, че ако липсва Бог в нашите дела, животът и работата ни върви към суета.
От дете си притежаваме едно свойство. Ако вършим работа, имаме нужда да гледаме в лицето на родителите си, за да осъзнаем, да ли са съгласни с нашата работа или не. Знаем много добре, че ако усещаме тяхното съгласие, много по-лесно успяваме да вършим нещата. Ако трябва да поемем отговорността за своя живот и родителите ни или са далече или са починали, имаме нужда, да гледаме в лицето на Бог - да разберем, дали е съгласен с нашите дела или не. Всъщност човекът винаги има нужда да разбере, дали Бог стои близо до него, както един баща стои до детето, което се учи да върви. В днешните четива можем да забележим същото желание, което имаха учениците пътуващи до Емаус: „Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.“ (Лука 24,29). Това изразява нуждата на един човек, който винаги иска Бог да стои до него. Защото както казахме с подкрепата на Бог всичко върви по-лесно. Заради това израилтяните по време на пътуване из пустинята, търсеха начин, как да осъществят присъствието на Бог. Така е възникнало благословение, един вид желание „Бог да е с мене“. Това не беше измислено от човек, а самия Бог го дава на хората чрез определени думи и определен ритуал. Ако са извършени според закона, винаги е готов да пристъпи към човека и да бъде с него. Но това не може да стане без ритуала, за да човекът не си мисли, че Бог е задължен да стои до него.
Историята на спасение показва, че Бог винаги искаше да бъде с нас, но човекът е този, който се отдалечава, който забравя, който иска да няма нищо общо с Него. Виждаме обаче, въпреки Бог не е желан, търси начин, за да придобие сърцето на човека. Винаги е пращал хора, които са му служили и чрез тях поканил мъжете и жените към общуването с Него и към свободата в Него. Заради това, „когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона.“ (Гал 4,4).
Идва във вид на обикновено бебе, което се нуждае от помощта на другите. Въпреки че е Божия Син, искаше да приеме бедността на човека, за да може да го изкупи. Въпреки че е Божия син и син на Царя, иска да стане приятел на всички. Даже не му е пречило да се роди в много лоши условия, като един от най-малките и най-последните хора - посрещнат от най-бедните и най-простите пастири. Защо такова нещо? Защото иска да бъде близо и до този най-последен брат или сестра, които се сблъскват с обикновения живот. За да обогати техния живот, да ги закриля, да ги подкрепя и да им помогне в Него да намерят смисълът и пълнота на живота. Чрез кръщението ни блесна в нашия живот нова светлина и Светия Дух изпълня душата ни. Зависи само от нас, къде ще го пуснем, какво искаме Той да изпълни. Идеално би било, да нямаме в сърцето си място, което Бог не може да посети и да го освети.
Започваме новата година, един период, където не знам, какво ще се случи, какво ще ни предстои, дали ще успеем във всичко, което годината ще допринесе. Може да се чувстваме притеснени, но ако не поканим Бог в нашето сърце и в нашите дни, сигурно няма да успеем. Може би, че ще ни се струва, че успяваме и без Бога, но всъщност в целия неговия план, който има със всеки един от нас, ще успеем да свършим много малка част в сравнение с това, което бихме успяли заедно с Него. Бог иска да присъства в нашите дела. Иска да ни стане близък приятел, с когото можем да споделим всичко. Ние сме, най-особено днес, канени да живеем в Неговото присъствие. Нека не загубим тази възможност да сме заедно с Него през цялата 2009 година, заради някакви свои грешки, лъжа, че има още време или нашата незаинтересованост. Ако бихме знаели, колко Бог ни обича, никога не бихме го оставили. Но всъщност не знаем и правим много малко да се запознаем. Амин.


Sphere: Related Content


Светото семейство - 28.12.2008г.

Written on 31 Prosinec 2008 by


свето семействоЖивеем в времето, което налага големи изисквания върху нашите отношения. Раздялата, която понякога стига до омразата срещаме често. Все повече бракове се развеждат и семейства нямат хубави отношения помежду си. Можем да питаме, къде се намира коренът на това положение. Днес празнуваме празник, където си припомняме начин на живот на Светото Семейство и четивата ни предлагат начин, по какъв могат да бъдат решени проблеми в семейството. Въпреки че е много трудно да се постигнат всички проблеми, Бог ни днес предлага да ги погледнем по следния начин.
Днес ставаме свидетели на разговора между Бог и Авраам. Нетърпеливият Авраам иска син, но Бог знае, че нещата не могат да се сбъднат толкова бързо. Първо трябва да бъде направена здрава връзка между Бог и Авраама, за да Бог не бъде оставен на „другата линия“. Чрез евангелието станахме свидетели на въведението Господне в храма. Мария и Йосиф отиват да представят пред Господа своя син и да принесат жертва за неговия живот. Тук се намира начинът на решението на семейните проблеми. Човекът от както беше заразен със грях иска да властвува върху другия и иска самичък да постигне нещата. От там се получават дълбоки и непоправими разделения и омрази. Авраам иска наследник, подобно както всяка женена двойка. Библия го изявява като нещо нормално. Въпреки че самото желание е нещо положително, има опасност, че от силното желание човекът забравя за своя Създател и своите чувства и мисли върже само към очакваното дете. Проблемът е, че такъв постепенно налага големи очаквания или изисквания на детето, на своя съпруг или своята съпруга, които трябва да стават перфектни, защото иска, да бъдат идеални, с други думи идоли. Проблемите в семействата идват от такива силни изисквания и очаквания, които членовете имат един към друг. Такова положение води до случая, че преставам да респектирам свободата на другия, искам да го овладея според своя образ, според своето мнение, според своите очаквания и изисквания. Обаче в такова положение преставам да пълня своето задължение, защото на място да помагам и да уча децата си да помагат на мене и на другите, искам да овладея другия, да господарствам над него, за да стане всичко според моите представи. Въпреки че е това напълно човешко, това не е пътят на Библията.
Йосиф и Мария заедно отиват в храма. Трябва да подчертаем заедно, понеже решението не взе само Мария или Йосиф, а двамата. Заедно идват при своя любим Бог и искат да представят своя малкия Исус, за когото носят отговорността. Не си казват, сега имаме син, той си е наш и ние ще направим всичко възможно да тръгне по пътя, който ще бъде в съгласие с нашите изисквания, очаквания и представи. Правят другото! Дават обет на Господа на място детето си и символично го жертват чрез двете гълъбчета. Така губят правото за него и предават на Бог право, той да му назначи пътят на живота. Въпреки губят правото на него и неговото бъдеще, не губят отговорността да го възпитат и да му помагат в развитието му така, за да веднъж изпълни това, което Бог ще поиска от него. Ако се откажа от своите изисквания, очаквания и представи и започна да наблюдавам хората до мен с Божите очи, които винаги искат свобода и щастието, другите до мене, и да са моите деца, ще се чувстват свободни. Защото те могат свободно да търсят и намират своя житейски път, който не е начертан според моите изисквания и очаквания, а от отговорности и задължения спрямо Бог, мене и другия. Тук не мисля свободата, където всеки си прави каквото иска, а свобода, която излиза от чисто сърце и е ограничена с задълженията и отговорности към Бог, към себе си и към другия. Ако ще постъпя по такъв начин, винаги ще печеля, защото ако другия до мене се чувства свободен, никога не иска да ме напусне, ще бъде щастлив и няма да пожелае да се разделя с мене. Също и Авраам и Сарай трябвало да се освободят от своите очаквания и изисквания, за да бъдат надарени със син. Повярвали в Бог, значи направили здрава и трайна връзка с Него и заради това Бог може да направи невъзможно, да им даде син, защото синът няма да им стане идол. Това днес Бог иска от нас. Да направим с него здрава и трайна връзка и чрез упованието към него да освободим другите от нашите егоистични представи, очаквания и изисквания, които са много опасни и са семето на раздялата и омраза. Но това не може да стане без да правим нещата заедно - с една мисъл, едно желание и една любов. Защото Мария и Йосиф заедно са въвели Исус в храма и го представили и предали на Бог. Така се освободили от своите представи за детето и то е могло спокойно да се развива, за да веднъж постигне това, което от него ще поиска Бог, значи да спаси хората от греха. Също и от моя брат, от моя сестра, от моята жена, от моя мъж, от моето дете ще поиска или поискал Бог да изпълни своята житейска задача, искам ли да преча на това да се изпълни Божия план? Ако не, мога и днес да представя на Бога тези, които страдат от моите егоистични представи и постепенно да променя своя начин на поведението си към тях.
 


Sphere: Related Content


Рождество Христово – 25.12.2008г. (полунощ)

Written on 24 Prosinec 2008 by


narozeniИс 9,1-3.5-6; Тит 2,11-14; Лука 2,1-14
Когато се ражда дете, семейството преживява големи промени. Купуват се различни неща, за да детето бъде посрещнато колкото може най-хубаво. Не трябва да говорим за радостта, която излиза от сърцата на близките. Всеки му желае здраве, успех и животът да му мине хубаво. И от какво се нуждае това малко, слабо и зависещо от помощта на другия бебе? Да бъде прието, да бъде нахранено, да му бъде топло, да бъде обичано, да му някой обърне внимание. То идва на света и не може да се погрижи само за себе си, трябва да има друг, който се погрижи за него. И какво става с родители? По-принцип живота им се променя коренно. Бебето им изисква много внимание и те трябва да се погрижат въпреки че им се спи, въпреки че са гладни, въпреки че имат други нужди. Целия живот съобразяват с малкото бебе, понеже то е напълнило живота им със смисъл и със светлина.
И днес в нашето християнско семейство се ражда бебе. Бебето, което принася спасение на всеки един от нас. Това бебе – Божието бебе, се също нуждае от това, да бъде прието, да му бъде топло, да бъде обичано, да му обърнем внимание. То се е родило физическо преди 2000 години, но сега иска да се ражда в нашето сърце. Да бъде прието в яслите на нашето сърце. Там трябва да подготвим такива условия, за да се чувства колкото може хубаво и уютно. Трябва да променим своя начин на живот, както родители на първородното си дете. В центъра на нашето внимание не трябва да стои нищо друго освен новороденото Божие дете. Понеже то ще внася светлина и смисъл в нашия живот. Че не сме подготвили условия? Стига да подготвим сърцето, понеже нито св. Богородица, нито св. Йосиф не предполагали, че техния малък Исус ще се роди в пещерата, където нощуваха животните. Въпреки че външното място не е било подходящо, направили са всичко възможно, за да Божия Син бъде приет с любов. Въпреки че е било студено, направили всичко възможно да му бъде топло. Въпреки са били бедни, направили всичко възможно, за да бъде нахранено. Нека и ние направим всичко възможно, за да може да се ражда в нашето сърце. Заради новороден Божия син, нека да променим начина на живот. Нека му обръщаме повече вниманието си. Само тогава в тъмнината на сърцето ни ще светне светлина и сърцето ще бъде изпълнено с радост, както чухме в първото пророкуващо четиво на пророк Исая. Само тогава ще усетим Божия доброта, спасителна за всичките хора, както го е написал св. Павел в посланието си до Тит. И днес ангелите също както преди 2000 години казват на всеки един от нас: „Благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди Спасител, Който е Христос Господ.“


Sphere: Related Content


Света Богородица - Безскверно зачатие (8.12.2008г.)

Written on 8 Prosinec 2008 by


sv. BogorodicaБитие 3,9-15.20; Еф 1,3-6.11-12; Лука 1,26-38

Църквата днес ни предлага да празнуваме празник Безскверно зачатие на св. Богородица. Припомняме си, че в Божия план на спасението св. Богородица заемаше едно от предните места. За да изпълни Божия воля, трябвало да бъде чиста, без грях. Можем да питаме, защо Бог създаде св. Богородица без грях? Отговорът е лесен. Божия Син не може да бъде роден от грешния човек. Също трябвало да бъде възпитавам съвършено и това не е възможно да се получи от грешен човек.

Първото четиво ни напомня, от къде идва грях. Връщаме се към първите хора, които желаейки да станат Бог, извършват грях и така се лишеят от Божието присъствие. В този случай губят усет за чистота и за праведността. Грехът навлиза в човешкия род и хората без да могат да го овладеят, предават го от поколението на поколението. Усещаме, сигурно, в какво лошо състояние се намираме. Обаче Бог не ни остави, понеже знае, колко сме всъщност слаби и безпомощни. В момента когато първите хора извършват грях, обещава, че жената, ще порази змията – значи: сатаната или изкусителя. Древната църква винаги смятала св. Богородица за тази жена, която победи змията. За да може да я победи, трябва да бъде избрана и пълна със благодат. Благодат винаги означава да сме напълнени със Светия Дух. И който е пълен със Светия Дух, там вече грях няма място. В това положение се намираше св. Богородица, която в Божия план на спасението заемала важна роля. Тя трябвало да бъде изпълнена със Светия Дух, понеже Божия Син, не би могъл да бъде носен в нечистото тяло. Заради това Бог присъства при зачеването й и напълнява я със Светия свой Дух, за да злото не може да навлезе в нейния живот. Така св. Богородице израснала в Божието присъствие и развила своята личност така, че е била готова да отговори с „Да“ на Божията воля.

Бог я избрал за своята сътрудничка върху спасението на човека и заради това днес благодарим за нейния живот и празнуваме нейното създаване. Понеже тя е сътрудничила с Бога и така положила основа за спасяването на човешкия род. Заради грижа й за своя син и наш спасител Исус Христос, ние придобихме Божието синовство загубено в рая и бяхме осиновени от Бог и изпълнени с Божията благодат. Днес можем да празнуваме и славим тази голяма благодат, с която Бог ни е надарил, чрез онова Богородично „ДА“, заради което имаме възможност и днес отново да създадем връзката с Бог, въпреки че сме големи грешници.


Sphere: Related Content


Качих новите библейски игри

Written on 11 Listopad 2008 by


виж секция игри.


Всички сме канени у дома си при небесния ни Отец – 2 ноември - Възпоменание на покойните

Written on 4 Listopad 2008 by


Всеки си представя семейното огнище различно. Някой при изговаряне на тази дума си представя нещо приятно, а другщо нещо не много хубаво. Разбирането на нещата винаги зави сят от нашия личен опит. Но всички искаме мястото, което смятаме за своя дом да е уютно. Там да можем да почиваме и да бъдем такива, каквито сме  си - естествени и да има хора, които  ни обичат. За да успеем да съградим такъв дом, където да се чувстваме добре е много трудно, изисква много жертви и любов към всичките членове на семейството. Свети Павел в   посланието до римляните говори за това, че в този свят не е възможно да избегнем жертви, страдание, болки, даже и смърт. Въпреки че, ще звучи странно, тук на земята само тези неща могат да създадат уютно място, защото всяка любов трябва да бъде доказана с жертва.
 
Бяхме изку пени чрез жертва и ще бъдем съдени според големината на нашата жертва, принесена с любов. Бог заради нас се жертва и така ни учи, как  да постъпваме. Бог се принесе в жертва, за  да можем да живеем с Него и  след неизбежната смърт да придобием ново семейно огнище. След смъртта няма край, а ни очаква нов дом. Дом, където ни очаква обичащ Бог и всички , които напуснаха този свят.  Те бяха намерени за подходящи, а това означава че са се научили на жертвуваща любов, която трябва да има във всяко семейно огнище. И ние сме покан  ени в този дом, в дома на нашия небесен Отец, но само трябва да се научим да се обичаме до такава степен, че да сме готови да понасяме жертви. Светците станаха светци, заради това, че успяха да понасят заради Бог и други големи жертви.
Нашето земното време намалява и всеки имаме нужда от промяната. Какво бихме променили, ако бихме могли да живеем отново? Една жена разказва: Преди няколко години някой попита, дали бих нещо променила в своя живот, ако бих могла да живея от ново. Не му отговорих, но въпросът ме доста обезпокои. Помислих сериозно върху въпроса и казах: Ако бих могла да живея от ново, по-малко щях да приказвам и по-вече щях да слушам. Не бих отказала на приятели да дойдат на гости, както им отказах заради това, че моите мебели не са достатъчно хубави. Бих си намерила време да слушам приказките на баба ми, когато искаше да ми ги разкаже. Повече бих играла заедно със своите деца и не бих се карала, че идват с мръсни дрехи. Не бих гледала толкова телевизия, а повече бих наблюдавала обикновения живот. Повече неща бих споделяла със съпруга си. Когато бих се разболяла, бих останала на леглото, а не на място да работя с температура, понеже святът няма да спре заради това, че не съм на работа. На моето дете, когато искаше да го целуна, никога не бих казала, „стига, я си върви да се измиеш.“ Повече бих казала „обичам те“ и много по-малко „съжалявам“. Изобщо не бих пропиляла нито минута и бих се стремила да я преживея истински. И нашето време намалява. Какво трябва да променим, за да се научим на истинската любов, с която можем да влезем в небесното царство, в дома на нашия небесен Отец. Това обаче не може да стане без жертва и без любов.


Sphere: Related Content


« Předchozí stránkaDalší stránka »